31.03.2006 г., 10:16

Слънцето вплете...

880 0 8

Слънцето вплете лъчите си
в моите разпилени коси,
докосна лицето ,ръцете ми,
а в очите ми заискри.
Топло и светло обгърна ме,
затуптя в моето сърце,
слънчева обич тъй истинска
с утрото се преплете.
Господи,колко е хубаво,
носи се дъх на цветя,
цъфнали бели овошки...
истинска пролетна красота!
Mузика в мен се роди,
птички припяват,камбана звъни!
Вятър довя ми надежди
в пролетни бели одежди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...