МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
25 сент. 2018 г., 12:59

Слънчев есенен месец 

  Поэзия
314 1 3

Бе слънчев, топъл есенен месец.

Не помня дори дали валеше.

Дъждът навярно е бил сащисан –

откак се помня, за него пиша.

Дъждът навярно се е обидил,

решил и твърдо да си отиде.

Че липсва, даже не забелязах,

не виждах слънцето да залязва.

Бе ли небето тъмнеещосиньо? 

Какво пих? Знам ли, май чай с малини.

Спомням си смътно за аромата,

примесен с хладния нощен вятър.

Седях до тебе – примряла, тиха,

гледах как бързо и нервно пишеш.

И с всяка точка, тире, запетая,

времето мое бе пò към края.

Писецът драска почти нехайно.

как само исках да са безкрайни

тези колони, листа, бумаги.

Как им завиждах – не ти дотягат.

С толкова радост бих се сменила

с тази тетрадка, щом ти е мила.

Как я разгръщаш, в нея се вглеждаш,

мене дори за миг не поглеждаш.

Но всичко свърши – черта финална.

Цифри и букви гледат нахално –

аз си отивам, а те остават.

Ах, да, сърцето си щях да забравя.

Дъждът – рицар верен, в гърба ми диша.

Как без сърце за него ще пиша?

 

10-12.02.2001

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Влади. Това са няколко стихотворения, тематично свързани. Смятам да пусна и останалите. И двете ми книги са съставени от тематично свързани, завършени стихотворения. По подобие на концептуалните албуми в музиката /напр. Серж Гинсбург във френската/. Когато ги писах, не знаех за съществуването им, просто ми хрумна, че няма да е лошо една цяла книга със стихове да разказва една история, да има сюжет, и същевременно всяко стихотворение да си е самостоятелно. Тези също имат сюжет, но не ги бях публикувала досега. Вие сте първите им читатели.
  • Радвам се, Лиа.
  • Хареса ми! Благодаря!
Предложения
: ??:??