limeruna (Йоана)
565 3355
11 авг. 2015 г., 07:52

Слънчев спомен ме опари 

  Поэзия » Другая
635 0 13

Слънчев спомен ме опари

Тичах през поляните засмени,
на планините бях във плен.
В стъпки слънчево-бодливи

весело въртяна из тревите

 

късно се усетих, че отлитам.
В облаците гушнах се, опита,
вързана в цвета умислен
на пътечките и звънките усмивки.

 

Тук ще посоча конкретен вдъхновител, една прекрасна снимка:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=348250#comments

 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за подрепата!
  • Мерси, Велин, усмивки и за теб
  • И на мен ми харесва така! За мен е важно посланието и настроението на автора и творбата! Според мен не е задължително едно произведение да влиза в някакви рамки, стъпки, норми и т.н. Само иконите се изписват по канона. Но всеки читател си има изисквания и очаквания. Ти решаваш дали искаш да оправдаеш очакванията им/ни. Аз ще те чета така, както пишеш. Виждам, че надскачаш себе си. От мен поздрави и усмивки!
  • Не си, Насе, мила си и ме радваш
  • Боже,ясно!!!Чак сега го схванах-така определено ми звучи много по-добре.Прости ми невежеството,но понякога,когато липсват ударения човек го чете и схваща по съвсем различен начин от това което е искал да изкаже автора.Постави се на мое място...чудих се дали:
    Опита-като опитах нещо,вкусих и т.н. или
    Опита-като опит в живота,да речем...
    а то какво се оказа накрая...
    С моята глупост само ти развалих стихотворението
  • Потвърждавам
  • Чета,чета,чета...и пак не мога да го разбера
    Особенно тоя ред:"В облаците гушнах се, опита...",
    а и по-нататък също...
    Кой,кое,какво опита?
    Ако не те затруднява разясни малко.
    А иначе носи положителен заряд:весело и закачливо
    Освен това е хубаво,че приемаш критиката на другите.
    (Това моето не е критика,а просто неразбиране!)
  • Гаврил, благодаря
  • На мен ми харесва както е. Може за много хора да не звучи шлифовано, но на мен ми допада този естествен чар на творбата. Ясно е, че докато сме живи, всички ще имаме място за подобрение. Дали е поезия или не, не бих се наел да кажа. Не съм поет. Знам само, че за мен постигането на определена форма не е на всяка цена. Имаш красиви мисли! Пиши така, както чувстваш.
  • Ще мисля, ще мисля

    Андромаха, предполагам ще разберем след някоя и друга година Благодаря ти.
  • Защо, Лейди? Пиши ми една стимулираща двойка Ще гледам да го редактирам стихчето, макар че обикновено не ми ли се получи от първия път, с всяка редакция се отдалечавам повече от замисъла...
  • Рада, уважавам те и ти благодаря за внимателно поднесената критика. И аз мисля че мога повече. Но кой знае... За труда съм напълно съгласна - искам ли да напредвам, ще трябва да го влагам в щедри количества.
  • Йоана, момиче...Мисли и оглеждай нещата, които пущаш, моля те! Има хубаво настроение тук, но нищо друго. Моля те, поработи върху формата. Ако ще е мерена реч - мисли върху римите, защото тук хич ги няма. Ако ще е бял стих - там няма правила, но все пак трябва да има някакъв благозвучен ритъм. Не подценявай тези, които те четат. Аз бих искала да те чета, но...Не искам да те обидя, но такава я виждам истината. Мисля, че можеш повече. Поезията не е само настроение, тя е и доста труд.
Предложения
: ??:??