11 авг. 2015 г., 07:52

Слънчев спомен ме опари

759 0 13

Слънчев спомен ме опари

Тичах през поляните засмени,
на планините бях във плен.
В стъпки слънчево-бодливи

весело въртяна из тревите

 

късно се усетих, че отлитам.
В облаците гушнах се, опита,
вързана в цвета умислен
на пътечките и звънките усмивки.

 

Тук ще посоча конкретен вдъхновител, една прекрасна снимка:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=348250#comments

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за подрепата!
  • Мерси, Велин, усмивки и за теб
  • И на мен ми харесва така! За мен е важно посланието и настроението на автора и творбата! Според мен не е задължително едно произведение да влиза в някакви рамки, стъпки, норми и т.н. Само иконите се изписват по канона. Но всеки читател си има изисквания и очаквания. Ти решаваш дали искаш да оправдаеш очакванията им/ни. Аз ще те чета така, както пишеш. Виждам, че надскачаш себе си. От мен поздрави и усмивки!
  • Не си, Насе, мила си и ме радваш
  • Боже,ясно!!!Чак сега го схванах-така определено ми звучи много по-добре.Прости ми невежеството,но понякога,когато липсват ударения човек го чете и схваща по съвсем различен начин от това което е искал да изкаже автора.Постави се на мое място...чудих се дали:
    Опита-като опитах нещо,вкусих и т.н. или
    Опита-като опит в живота,да речем...
    а то какво се оказа накрая...
    С моята глупост само ти развалих стихотворението

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...