Aug 11, 2015, 7:52 AM

Слънчев спомен ме опари

  Poetry » Other
764 0 13

Слънчев спомен ме опари

Тичах през поляните засмени,
на планините бях във плен.
В стъпки слънчево-бодливи

весело въртяна из тревите

 

късно се усетих, че отлитам.
В облаците гушнах се, опита,
вързана в цвета умислен
на пътечките и звънките усмивки.

 

Тук ще посоча конкретен вдъхновител, една прекрасна снимка:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=348250#comments

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за подрепата!
  • Мерси, Велин, усмивки и за теб
  • И на мен ми харесва така! За мен е важно посланието и настроението на автора и творбата! Според мен не е задължително едно произведение да влиза в някакви рамки, стъпки, норми и т.н. Само иконите се изписват по канона. Но всеки читател си има изисквания и очаквания. Ти решаваш дали искаш да оправдаеш очакванията им/ни. Аз ще те чета така, както пишеш. Виждам, че надскачаш себе си. От мен поздрави и усмивки!
  • Не си, Насе, мила си и ме радваш
  • Боже,ясно!!!Чак сега го схванах-така определено ми звучи много по-добре.Прости ми невежеството,но понякога,когато липсват ударения човек го чете и схваща по съвсем различен начин от това което е искал да изкаже автора.Постави се на мое място...чудих се дали:
    Опита-като опитах нещо,вкусих и т.н. или
    Опита-като опит в живота,да речем...
    а то какво се оказа накрая...
    С моята глупост само ти развалих стихотворението

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...