11.08.2015 г., 7:52

Слънчев спомен ме опари

756 0 13

Слънчев спомен ме опари

Тичах през поляните засмени,
на планините бях във плен.
В стъпки слънчево-бодливи

весело въртяна из тревите

 

късно се усетих, че отлитам.
В облаците гушнах се, опита,
вързана в цвета умислен
на пътечките и звънките усмивки.

 

Тук ще посоча конкретен вдъхновител, една прекрасна снимка:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=348250#comments

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за подрепата!
  • Мерси, Велин, усмивки и за теб
  • И на мен ми харесва така! За мен е важно посланието и настроението на автора и творбата! Според мен не е задължително едно произведение да влиза в някакви рамки, стъпки, норми и т.н. Само иконите се изписват по канона. Но всеки читател си има изисквания и очаквания. Ти решаваш дали искаш да оправдаеш очакванията им/ни. Аз ще те чета така, както пишеш. Виждам, че надскачаш себе си. От мен поздрави и усмивки!
  • Не си, Насе, мила си и ме радваш
  • Боже,ясно!!!Чак сега го схванах-така определено ми звучи много по-добре.Прости ми невежеството,но понякога,когато липсват ударения човек го чете и схваща по съвсем различен начин от това което е искал да изкаже автора.Постави се на мое място...чудих се дали:
    Опита-като опитах нещо,вкусих и т.н. или
    Опита-като опит в живота,да речем...
    а то какво се оказа накрая...
    С моята глупост само ти развалих стихотворението

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...