rudin (Иван Христов)
865 1445
20 авг. 2011 г., 22:15

Слънчев стих 

  Поэзия » Любовная
572 0 4

Събужда се градът, от сън омаян.

Завесата едва повдига Феб.

Ще тръгна надалече и незнаен,

но няма да е същото, без теб.

 

Преваля ден. И бягащата муза

стои, все още, в първия куплет.

А заник капишона си нахлузва

на слънцето. И светиш във сонет.

 

Нощта отново, същата, пристига.

По тъмното небе лети болид.

И ти си тук - със устните да стигна

на бледата луна до слънчев сплит.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??