Събужда се градът, от сън омаян.
Завесата едва повдига Феб.
Ще тръгна надалече и незнаен,
но няма да е същото, без теб.
Преваля ден. И бягащата муза
стои, все още, в първия куплет.
А заник капишона си нахлузва
на слънцето. И светиш във сонет.
Нощта отново, същата, пристига.
По тъмното небе лети болид.
И ти си тук - със устните да стигна
на бледата луна до слънчев сплит.
© Иван Христов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
