rudin (Иван Христов)
858 1444
20.08.2011 г., 22:15 ч.

Слънчев стих 

  Поезия » Любовна
605 0 4

Събужда се градът, от сън омаян.

Завесата едва повдига Феб.

Ще тръгна надалече и незнаен,

но няма да е същото, без теб.

 

Преваля ден. И бягащата муза

стои, все още, в първия куплет.

А заник капишона си нахлузва

на слънцето. И светиш във сонет.

 

Нощта отново, същата, пристига.

По тъмното небе лети болид.

И ти си тук - със устните да стигна

на бледата луна до слънчев сплит.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??