Събужда се градът, от сън омаян.
Завесата едва повдига Феб.
Ще тръгна надалече и незнаен,
но няма да е същото, без теб.
Преваля ден. И бягащата муза
стои, все още, в първия куплет.
А заник капишона си нахлузва
на слънцето. И светиш във сонет.
Нощта отново, същата, пристига.
По тъмното небе лети болид.
И ти си тук - със устните да стигна
на бледата луна до слънчев сплит.