Тъй както казва Шели,

душите на нещата се привличат.

Дали, защо, но, пък, обаче

и напротив тук не важат.

В духа на времето живеем,

работим, учим и стареем.

Вглъбени в мисли и проблеми,

забравяме да разумеем.

В глава ни ядец живее,

над сърце ни славей не пее.

Дали ще съмне и душата

отново с душата ще се събере.

Луната бледа зари поточе,

в река се влива, шуми водата.

Път търси в земя студена

да отгледа своето отроче.

Изгрява слънце с лъчи си чисти

огрява всички - земя, вода и птици.

Река спокойна върви напред,

път си намира най-по ред.

Тече и стига възвишение,

лъчистите води щаствили падат

и образуват светъл водоскок

с венец от хризантема и бял женшен.

Тече пак същата река,

разстила слънцето лъчи.

И сред рой птици преминават

в друго време, в друго гнездо.

юли 2012 г.