Jul 1, 2023, 8:58 PM

Слънчев водоскок

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Тъй както казва Шели,

душите на нещата се привличат.

Дали, защо, но, пък, обаче

и напротив тук не важат.

 

В духа на времето живеем,

работим, учим и стареем.

Вглъбени в мисли и проблеми,

забравяме да разумеем.

 

В глава ни ядец живее,

над сърце ни славей не пее.

Дали ще съмне и душата

отново с душата ще се събере.

 

Луната бледа зари поточе,

в река се влива, шуми водата.

Път търси в земя студена

да отгледа своето отроче.

 

Изгрява слънце с лъчи си чисти

огрява всички - земя, вода и птици.

Река спокойна върви напред,

път си намира най-по ред.

 

Тече и стига възвишение,

лъчистите води щаствили падат

и образуват светъл водоскок

с венец от хризантема и бял женшен.

 

Тече пак същата река,

разстила слънцето лъчи.

И сред рой птици преминават

в друго време, в друго гнездо.

 

 

юли 2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....