10 апр. 2007 г., 21:16

Слънчева полянка...

1K 0 0
Слънчева полянка

Имах си една полянка -
храм цял от обич и слънца...
Сладка беше всяка дрямка,
приютена бях под тупащи сърца...

А птици и пеперуди политаха
към своя нестихващ копнеж,
в чудна дъга непрестанно се вплитаха,
сълзи и усмивки - невиждан валеж!

Аз сбирах плодове от нежност,
цветчета кичеха душата всеки ден,
залези и пристани - безбрежност
лято вечно рисуваха във мен.

****

Имах си една полянка,
храм цял... от обич и слънца.
Сега си имам бурени... и сянка.
Тръни, злост и разплакани лица.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...