Apr 10, 2007, 9:16 PM

Слънчева полянка...

  Poetry
1K 0 0
Слънчева полянка

Имах си една полянка -
храм цял от обич и слънца...
Сладка беше всяка дрямка,
приютена бях под тупащи сърца...

А птици и пеперуди политаха
към своя нестихващ копнеж,
в чудна дъга непрестанно се вплитаха,
сълзи и усмивки - невиждан валеж!

Аз сбирах плодове от нежност,
цветчета кичеха душата всеки ден,
залези и пристани - безбрежност
лято вечно рисуваха във мен.

****

Имах си една полянка,
храм цял... от обич и слънца.
Сега си имам бурени... и сянка.
Тръни, злост и разплакани лица.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....