10.04.2007 г., 21:16

Слънчева полянка...

1K 0 0
Слънчева полянка

Имах си една полянка -
храм цял от обич и слънца...
Сладка беше всяка дрямка,
приютена бях под тупащи сърца...

А птици и пеперуди политаха
към своя нестихващ копнеж,
в чудна дъга непрестанно се вплитаха,
сълзи и усмивки - невиждан валеж!

Аз сбирах плодове от нежност,
цветчета кичеха душата всеки ден,
залези и пристани - безбрежност
лято вечно рисуваха във мен.

****

Имах си една полянка,
храм цял... от обич и слънца.
Сега си имам бурени... и сянка.
Тръни, злост и разплакани лица.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...