18 авг. 2020 г., 10:07

Слънчева тъга

1.1K 0 0

Във тихия дъждовен ромон

през съзи се усмихва слънцето

и то тъгува си по своему

за нещо негово си слънчево

Не бива, слънчице и ти да плачеш

животът хубав е когато светиш силно

и ние хората ти подражаваме

с усмивка слънчева в небето поглед вперили.

Ти слънчице си нашата надежда

че като теб и нас утре ще ни има,

че всичкоима смисъл в житието ни човешко

и няма всичко с нас да си отиде.

Усмихвай ни се , слънчице

и ние с теб ще се усмихваме навеки!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...