18.08.2020 г., 10:07

Слънчева тъга

1.1K 0 0

Във тихия дъждовен ромон

през съзи се усмихва слънцето

и то тъгува си по своему

за нещо негово си слънчево

Не бива, слънчице и ти да плачеш

животът хубав е когато светиш силно

и ние хората ти подражаваме

с усмивка слънчева в небето поглед вперили.

Ти слънчице си нашата надежда

че като теб и нас утре ще ни има,

че всичкоима смисъл в житието ни човешко

и няма всичко с нас да си отиде.

Усмихвай ни се , слънчице

и ние с теб ще се усмихваме навеки!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...