Във тихия дъждовен ромон

през съзи се усмихва слънцето

и то тъгува си по своему

за нещо негово си слънчево

Не бива, слънчице и ти да плачеш

животът хубав е когато светиш силно

и ние хората ти подражаваме

с усмивка слънчева в небето поглед вперили.

Ти слънчице си нашата надежда

че като теб и нас утре ще ни има,

че всичкоима смисъл в житието ни човешко

и няма всичко с нас да си отиде.

Усмихвай ни се , слънчице

и ние с теб ще се усмихваме навеки!