24 янв. 2007 г., 21:47

Слънчеви длани

1.4K 0 21

 

Дай си челото във ръцете ми... ела ...

тук ... в скута ми грижовен облегни се...

по тези фини бръчици да прочета

налегнали ли са те тежки мисли...

Събрах в ръцете си от слънцето лъчи,

за да прогоня, ако мрак се е промъкнал,

ще ти погаля уморените очи

тревогата от тях докато смъкна...

За теб от пръстите ми сладък мир струи,

за тях в деня си несъзнателно копнял си,

не се отдръпвай, а докрай се довери,

че твърде много напрежение събрал си...

Нали съм орис твоя, помниш ли, съдба съм,

дарявам приказно спокойствие, със шепот,

на твойта мъка утешение донасям,

слънчеви длани ти протягам за подкрепа...

 

 24.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...