Слънчеви длани
Дай си челото във ръцете ми... ела ...
тук ... в скута ми грижовен облегни се...
по тези фини бръчици да прочета
налегнали ли са те тежки мисли...
Събрах в ръцете си от слънцето лъчи,
за да прогоня, ако мрак се е промъкнал,
ще ти погаля уморените очи
тревогата от тях докато смъкна...
За теб от пръстите ми сладък мир струи,
за тях в деня си несъзнателно копнял си,
не се отдръпвай, а докрай се довери,
че твърде много напрежение събрал си...
Нали съм орис твоя, помниш ли, съдба съм,
дарявам приказно спокойствие, със шепот,
на твойта мъка утешение донасям,
слънчеви длани ти протягам за подкрепа...
24.01.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дидислава Все права защищены
Благодаря ти!
