didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
24 ene 2007, 21:47

Слънчеви длани

  Poesía
1.4K 0 21

 

Дай си челото във ръцете ми... ела ...

тук ... в скута ми грижовен облегни се...

по тези фини бръчици да прочета

налегнали ли са те тежки мисли...

Събрах в ръцете си от слънцето лъчи,

за да прогоня, ако мрак се е промъкнал,

ще ти погаля уморените очи

тревогата от тях докато смъкна...

За теб от пръстите ми сладък мир струи,

за тях в деня си несъзнателно копнял си,

не се отдръпвай, а докрай се довери,

че твърде много напрежение събрал си...

Нали съм орис твоя, помниш ли, съдба съм,

дарявам приказно спокойствие, със шепот,

на твойта мъка утешение донасям,

слънчеви длани ти протягам за подкрепа...

 

 24.01.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0