Слънчеви длани
Дай си челото във ръцете ми... ела ...
тук ... в скута ми грижовен облегни се...
по тези фини бръчици да прочета
налегнали ли са те тежки мисли...
Събрах в ръцете си от слънцето лъчи,
за да прогоня, ако мрак се е промъкнал,
ще ти погаля уморените очи
тревогата от тях докато смъкна...
За теб от пръстите ми сладък мир струи,
за тях в деня си несъзнателно копнял си,
не се отдръпвай, а докрай се довери,
че твърде много напрежение събрал си...
Нали съм орис твоя, помниш ли, съдба съм,
дарявам приказно спокойствие, със шепот,
на твойта мъка утешение донасям,
слънчеви длани ти протягам за подкрепа...
24.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
Благодаря ти!