24.01.2007 г., 21:47

Слънчеви длани

1.4K 0 21

 

Дай си челото във ръцете ми... ела ...

тук ... в скута ми грижовен облегни се...

по тези фини бръчици да прочета

налегнали ли са те тежки мисли...

Събрах в ръцете си от слънцето лъчи,

за да прогоня, ако мрак се е промъкнал,

ще ти погаля уморените очи

тревогата от тях докато смъкна...

За теб от пръстите ми сладък мир струи,

за тях в деня си несъзнателно копнял си,

не се отдръпвай, а докрай се довери,

че твърде много напрежение събрал си...

Нали съм орис твоя, помниш ли, съдба съм,

дарявам приказно спокойствие, със шепот,

на твойта мъка утешение донасям,

слънчеви длани ти протягам за подкрепа...

 

 24.01.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...