didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
Jan 24, 2007, 9:47 PM

Слънчеви длани

  Poetry
1.4K 0 21

 

Дай си челото във ръцете ми... ела ...

тук ... в скута ми грижовен облегни се...

по тези фини бръчици да прочета

налегнали ли са те тежки мисли...

Събрах в ръцете си от слънцето лъчи,

за да прогоня, ако мрак се е промъкнал,

ще ти погаля уморените очи

тревогата от тях докато смъкна...

За теб от пръстите ми сладък мир струи,

за тях в деня си несъзнателно копнял си,

не се отдръпвай, а докрай се довери,

че твърде много напрежение събрал си...

Нали съм орис твоя, помниш ли, съдба съм,

дарявам приказно спокойствие, със шепот,

на твойта мъка утешение донасям,

слънчеви длани ти протягам за подкрепа...

 

 24.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0