Слънчоглед
Повдигам се
на пръсти, още малко,
да хвана слънцето
с ръцете искам,
но ми нашепват:
„Струва ли си риска
да те погълне
огнения пламък?“
Не ме разбират,
аз съм слънчоглед
и към небето
гледам замечтано,
дори да се покрия
в жежки рани,
ще се разпръсна
в светлинки безчет.
Ще светя
за отчаяния пътник,
продал душата си
за пошла слава,
разбрал,
че много малко му остава
и той като
тревата да изсъхне.
Ще бъда
малката светулка в мрака
от приказките детски
за животни,
които скитат
в тъмното самотни
и с надежда
утрото очакват.
Ще съм
искрицата любов в сърцата
на двама влюбени,
която носи
решение на
хиляди въпроси
и омагьосва
с цветове богати.
Такава съм,
обичам светлината
и търся я
навсякъде край мене.
Дори и тъмнината
да ме вземе,
аз ще намеря
слънцето оттатък.
18.01.22
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
