ninasar (Nina Sarieva)
253 2006
19.01.2022 г., 18:34 ч.

Слънчоглед 

  Поезия » Друга
227 3 3

Повдигам се

на пръсти, още малко,

да хвана слънцето

с ръцете искам,

но ми нашепват:

„Струва ли си риска

да те погълне

огнения пламък?“

Не ме разбират,

аз съм слънчоглед

и към небето

гледам замечтано,

дори да се покрия

в жежки рани,

ще се разпръсна

в светлинки безчет.

Ще светя

за отчаяния пътник,

продал душата си

за пошла слава,

разбрал,

че много малко му остава

и той като

тревата да изсъхне.

Ще бъда

малката светулка в мрака

от приказките детски

за животни,

които скитат

в тъмното самотни

и с надежда

утрото очакват.

Ще съм

искрицата любов в сърцата

на двама влюбени,

която носи

решение на

хиляди въпроси

и омагьосва

с цветове богати.

Такава съм,

обичам светлината

и търся я

навсякъде край мене.

Дори и тъмнината

да ме вземе,

аз ще намеря

слънцето оттатък.

18.01.22

 

 

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??