16 апр. 2010 г., 22:45

Слънчогледови срещи

1.1K 0 2

в полета от облаци
и блестящи мечти
в отраженията на
свещите ти към
слънчогледите пак
погледни и ме чакай
за нашата среща.

насред сънища мрачни
насред топли желания
намери ме ти, ръката ми
хвани и води ме води
към непознати звезди.


защото защото
аз те намерих
аз те обикнах
и те чаках сред
слънчогледите
и ти тихо дойде
в моите сънища
каза ми плахо
"чакай ме ти"
събудих се бях те
прегърнала стиснала

твоята ръка
и те чух да ми
казваш "светът
е наш сега"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е, но изказът е натрапчив. Опитах се, да изчистя повторенията

    "в полета от облаци
    и блестящи мечти
    в отраженията на
    свещите ти
    към мен погледни
    и чакай за нашата среща.

    насред сънища мрачни
    насред топли желания
    намери ме, ръката
    хвани и води ме води
    към непознати звезди.


    защото аз те намерих
    и те обикнах
    чаках сред слънчогледите
    и дойде тихо
    в моите сънища
    каза ми плахо
    "чакай ме ти"
    събудих се бях те
    прегърнала стиснала
    твоята ръка
    и те чух да
    казваш
    "светът е наш сега"

    Така го виждам аз.
    Има много чувствена емоция в стиха ти!
  • хрумването ми харесва но много повторения на казани от други изчисти ги
    слънчогледите ми харесаха

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...