СМАЛЕНА
Не чу ли шепота на вятъра
в безсънната прегръдка на нощта?
Когато мислите ми се протягаха
в безумния си опит да летят!
И не видя ли колко съм смалена
сред всичките ти думи и дела,
поръбена, изпружена, студена,
защото позволи да съм сама!
Не стигна ли един живот мълчание
да разбереш, че думите са нищо,
че срещата на две очи, дихание
и шепот на звезди не се поглъщат -
като безвкусен залък, сал за утоление
на някакъв първичен, глупав глад.
Че миговете сластно забавление
не са градеж на обич, а разпад!
Не чу ли как искрата на гнева
прищрака, но не дадох да подпали
сърцето ми. Защото без това
превърна го във купчина парцали!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
