катеринарина (Катя)
331 972
9.05.2007 г., 9:43 ч.

СМАЛЕНА 

  Поезия
582 0 8

Не чу ли шепота на вятъра
в безсънната прегръдка на нощта?
Когато мислите ми се протягаха
в безумния си опит да летят!
И не видя ли колко съм смалена
сред всичките ти думи и дела,
поръбена, изпружена, студена,
защото позволи да съм сама!
Не стигна ли един живот мълчание
да разбереш, че думите са нищо,
че срещата на две очи, дихание
и шепот на звезди не се поглъщат -
като безвкусен залък, сал за утоление
на някакъв първичен, глупав глад.
Че миговете сластно забавление
не са градеж на обич, а разпад!
Не чу ли как искрата на гнева
прищрака, но не дадох да подпали
сърцето ми. Защото без това
превърна го във купчина парцали!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??