Смаляване
Смаляване
Една скала от пътя ме отвежда
и времето във миг ще притаи.
Остави ли по пътя ни надежда?
И чува ли се тихото с очи?
Годините ни свиха се в минути
и лятото ни рязко се смали.
По стъпки вълчи гоня лудостта ти.
Мълча, когато вятърът мълчи.
И крия страховете си от Бога.
Щом падне здрач и спуснат се мъгли,
налей ми още обич, Тънконога!
Лъжите с морски пясък засипи.
Аз чувам шепота на тази песен,
да спира вечер в моите следи.
Когато пътят ни е дълга есен,
посоката му с мене те дели.
И спирам сам. Скалата ме поглежда.
Издишвам всички уморени дни.
Пораснах колкото са всичките надежди.
Светът в зениците ми се смали.
05.04.2021
Венцислав Янакиев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
