magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
5 апр. 2021 г., 23:20

Смаляване 

  Поэзия
1243 5 7

              Смаляване

 

Една скала от пътя ме отвежда

и времето във миг ще притаи.

Остави ли по пътя ни надежда?

И чува ли се тихото с очи?

 

Годините ни свиха се в минути

и лятото ни рязко се смали.

По стъпки вълчи гоня лудостта ти.

Мълча, когато вятърът мълчи.

 

И крия страховете си от Бога.

Щом падне здрач и спуснат се мъгли,

налей ми още обич, Тънконога!

Лъжите с морски пясък засипи.

 

Аз чувам шепота на тази песен,

да спира вечер в моите следи.

Когато пътят ни е дълга есен,

посоката му с мене те дели.

 

И спирам сам. Скалата ме поглежда.

Издишвам всички уморени дни.

Пораснах колкото са всичките надежди.

Светът в зениците ми се смали.

             05.04.2021

       Венцислав Янакиев

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепен финал! Браво!
  • Годините ни свиха се в минути
    и лятото ни рязко се смали.
    Поздравления за хубавия стих!
  • "И чува ли се тихото с очи?"

    Чух го...
  • Благодаря на всички отбили се тук!
  • Пътят ни е дълга есен "светът в зениците ми се смали". Аз мисля, че това е извисяване. След време намираме стойност в тази наша дълга есен! Красиво
  • Понякога и ние, хората си стърчим самотно като скала. Тогава всичко около нас е незначително.
  • Странно как една "скала" е в състояние да те накара да прозреш толкова истини, че да се почувстваш сам, малък и така зависим от любов! Видях себе си, Венци! Благодаря ти за стойностната поезия!! ❤
Предложения
: ??:??