Смаляване
Смаляване
Една скала от пътя ме отвежда
и времето във миг ще притаи.
Остави ли по пътя ни надежда?
И чува ли се тихото с очи?
Годините ни свиха се в минути
и лятото ни рязко се смали.
По стъпки вълчи гоня лудостта ти.
Мълча, когато вятърът мълчи.
И крия страховете си от Бога.
Щом падне здрач и спуснат се мъгли,
налей ми още обич, Тънконога!
Лъжите с морски пясък засипи.
Аз чувам шепота на тази песен,
да спира вечер в моите следи.
Когато пътят ни е дълга есен,
посоката му с мене те дели.
И спирам сам. Скалата ме поглежда.
Издишвам всички уморени дни.
Пораснах колкото са всичките надежди.
Светът в зениците ми се смали.
05.04.2021
Венцислав Янакиев
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Великолепен финал! Браво!
-
Годините ни свиха се в минути
и лятото ни рязко се смали.
Поздравления за хубавия стих! -
"И чува ли се тихото с очи?"
Чух го... -
Благодаря на всички отбили се тук!
-
Пътят ни е дълга есен "светът в зениците ми се смали". Аз мисля, че това е извисяване. След време намираме стойност в тази наша дълга есен! Красиво
-
Понякога и ние, хората си стърчим самотно като скала. Тогава всичко около нас е незначително.
-
Странно как една "скала" е в състояние да те накара да прозреш толкова истини, че да се почувстваш сам, малък и така зависим от любов! Видях себе си, Венци! Благодаря ти за стойностната поезия!! ❤
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
