26 мая 2015 г., 22:17

Смарагдови сълзи

Поэзия » Философская

758 1 7

Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.

Загърчи се гората ми тревожно.
Задавена надвеси се над мен и
изкрещя ми в болка невъзможна:
По-лесно се търпи студеното!

Сред калището окъсняла птица
в летежа свой донася ми печал.
Изгарящият поглед на зениците ù
след себе си оставя пепел бяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря ви, Бела, Василка, Сиси, че прочетохте и коментирахте!

2015-05-29T00:28:41+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хареса ми!

2015-05-27T18:30:04+03:00
странница (Сеси)

Емоционално и красиво!

2015-05-27T12:31:08+03:00
Iszaard (Нели Дерали)

Дали е временно, Самодива? Не бих казала. Временно е само дотолкова, доколкото надеждата е първото, което се появява при усещане за адекватност, за близост. Често, уви, това е една излъгана надежда. Иначе състоянието на разтопяване е наистина болезнено. След години, в които търсещият своята дълбока същност човек среща много лицемерие, дори и сред така наречените си съмишленици, болката от тази надежда, от това разтовяване няма как да не бъде изживяна, макар да е премесена с една особена радост.
Спомням си защо и по какъв повод написах това. И споменът ме кара да се усмихвам
Благодаря на всички коментирали и оценили, че станахте съпричастни с това стихотворение!

2015-05-27T11:29:31+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Много образна и силно въздействаща творба. Изтръпнах от въздействието на излъчването и!
Поздравление и спокойна вечер!

2015-05-27T00:14:33+03:00