26 may 2015, 22:17

Смарагдови сълзи

757 1 7

 

Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.

Загърчи се гората ми тревожно.
Задавена надвеси се над мен и
изкрещя ми в болка невъзможна:
По-лесно се търпи студеното!

Сред калището окъсняла птица
в летежа свой донася ми печал.
Изгарящият поглед на зениците ù
след себе си оставя пепел бяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Бела, Василка, Сиси, че прочетохте и коментирахте!
  • Хареса ми!
  • Емоционално и красиво!
  • Дали е временно, Самодива? Не бих казала. Временно е само дотолкова, доколкото надеждата е първото, което се появява при усещане за адекватност, за близост. Често, уви, това е една излъгана надежда. Иначе състоянието на разтопяване е наистина болезнено. След години, в които търсещият своята дълбока същност човек среща много лицемерие, дори и сред така наречените си съмишленици, болката от тази надежда, от това разтовяване няма как да не бъде изживяна, макар да е премесена с една особена радост.
    Спомням си защо и по какъв повод написах това. И споменът ме кара да се усмихвам
    Благодаря на всички коментирали и оценили, че станахте съпричастни с това стихотворение!
  • Много образна и силно въздействаща творба. Изтръпнах от въздействието на излъчването и!
    Поздравление и спокойна вечер!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...