Iszaard (Нели Дерали)
62 137
May 26, 2015, 10:17 PM

Смарагдови сълзи 

  Poetry » Phylosophy
469 1 7

 

Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.

Загърчи се гората ми тревожно.
Задавена надвеси се над мен и
изкрещя ми в болка невъзможна:
По-лесно се търпи студеното!

Сред калището окъсняла птица
в летежа свой донася ми печал.
Изгарящият поглед на зениците ù
след себе си оставя пепел бяла.

© Нели Дерали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Бела, Василка, Сиси, че прочетохте и коментирахте!
  • Хареса ми!
  • Емоционално и красиво!
  • Дали е временно, Самодива? Не бих казала. Временно е само дотолкова, доколкото надеждата е първото, което се появява при усещане за адекватност, за близост. Често, уви, това е една излъгана надежда. Иначе състоянието на разтопяване е наистина болезнено. След години, в които търсещият своята дълбока същност човек среща много лицемерие, дори и сред така наречените си съмишленици, болката от тази надежда, от това разтовяване няма как да не бъде изживяна, макар да е премесена с една особена радост.
    Спомням си защо и по какъв повод написах това. И споменът ме кара да се усмихвам
    Благодаря на всички коментирали и оценили, че станахте съпричастни с това стихотворение!
  • Много образна и силно въздействаща творба. Изтръпнах от въздействието на излъчването и!
    Поздравление и спокойна вечер!
  • Рядка и много въздейсваща философска лирика. Властва приказен елемент на обреченост, докосваща с неповторима печал!

    Шампион си в този стил, Из - ненадмината!

    Най-висока оценка от мен за шедьовъра!
  • Отлично предадено състояние, което е, слава Богу, временно Поздрави, Нели!
Random works
: ??:??