19 окт. 2008 г., 13:23

Смееш ли?

934 0 14
По тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
Но аз се дърпам. Имам ли вина
за туй, че вече с мъка те издържам?

Жестоко искаш да се влюбиш в мен.
Защо - не знам. Животът ми е сянка.
Ти ме галиш - аз съм вкаменен,
ти ме търсиш - аз не те очаквам.

Не съм, уви, един експеримент.
Различен съм от туй, което виждаш.
За миг съм топъл, после пък - студен.
Обичам силно, после... ненавиждам.

А телефонният ти повик значи власт.
Издава ми, че леко се съмняваш;
че сгреша ли нещо - строгият ти глас
ще стъпче мене. Ще ме разиграва.

И по тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
И ту ме подценяваш час след час,
ту ме надценяваш. Но омръзва -

да налагаш тоз живот по образец.
Така е трудно. Спри да ме обиждаш!
Силна си. Но смееш ли ти днес
да ми кажеш, че не искаш да ме виждаш?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...