19.10.2008 г., 13:23

Смееш ли?

927 0 14
По тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
Но аз се дърпам. Имам ли вина
за туй, че вече с мъка те издържам?

Жестоко искаш да се влюбиш в мен.
Защо - не знам. Животът ми е сянка.
Ти ме галиш - аз съм вкаменен,
ти ме търсиш - аз не те очаквам.

Не съм, уви, един експеримент.
Различен съм от туй, което виждаш.
За миг съм топъл, после пък - студен.
Обичам силно, после... ненавиждам.

А телефонният ти повик значи власт.
Издава ми, че леко се съмняваш;
че сгреша ли нещо - строгият ти глас
ще стъпче мене. Ще ме разиграва.

И по тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
И ту ме подценяваш час след час,
ту ме надценяваш. Но омръзва -

да налагаш тоз живот по образец.
Така е трудно. Спри да ме обиждаш!
Силна си. Но смееш ли ти днес
да ми кажеш, че не искаш да ме виждаш?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...