s7r (Валери Шуманов)
256 444
19.10.2008 г., 13:23 ч.

Смееш ли? 

  Поезия
749 0 14
По тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
Но аз се дърпам. Имам ли вина
за туй, че вече с мъка те издържам?

Жестоко искаш да се влюбиш в мен.
Защо - не знам. Животът ми е сянка.
Ти ме галиш - аз съм вкаменен,
ти ме търсиш - аз не те очаквам.

Не съм, уви, един експеримент.
Различен съм от туй, което виждаш.
За миг съм топъл, после пък - студен.
Обичам силно, после... ненавиждам.

А телефонният ти повик значи власт.
Издава ми, че леко се съмняваш;
че сгреша ли нещо - строгият ти глас
ще стъпче мене. Ще ме разиграва.

И по тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
И ту ме подценяваш час след час,
ту ме надценяваш. Но омръзва -

да налагаш тоз живот по образец.
Така е трудно. Спри да ме обиждаш!
Силна си. Но смееш ли ти днес
да ми кажеш, че не искаш да ме виждаш?...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??