Смееш ли?
По тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
Но аз се дърпам. Имам ли вина
за туй, че вече с мъка те издържам?
Жестоко искаш да се влюбиш в мен.
Защо - не знам. Животът ми е сянка.
Ти ме галиш - аз съм вкаменен,
ти ме търсиш - аз не те очаквам.
Не съм, уви, един експеримент.
Различен съм от туй, което виждаш.
За миг съм топъл, после пък - студен.
Обичам силно, после... ненавиждам.
А телефонният ти повик значи власт.
Издава ми, че леко се съмняваш;
че сгреша ли нещо - строгият ти глас
ще стъпче мене. Ще ме разиграва.
И по тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
И ту ме подценяваш час след час,
ту ме надценяваш. Но омръзва -
да налагаш тоз живот по образец.
Така е трудно. Спри да ме обиждаш!
Силна си. Но смееш ли ти днес
да ми кажеш, че не искаш да ме виждаш?...
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
Но аз се дърпам. Имам ли вина
за туй, че вече с мъка те издържам?
Жестоко искаш да се влюбиш в мен.
Защо - не знам. Животът ми е сянка.
Ти ме галиш - аз съм вкаменен,
ти ме търсиш - аз не те очаквам.
Не съм, уви, един експеримент.
Различен съм от туй, което виждаш.
За миг съм топъл, после пък - студен.
Обичам силно, после... ненавиждам.
А телефонният ти повик значи власт.
Издава ми, че леко се съмняваш;
че сгреша ли нещо - строгият ти глас
ще стъпче мене. Ще ме разиграва.
И по тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
И ту ме подценяваш час след час,
ту ме надценяваш. Но омръзва -
да налагаш тоз живот по образец.
Така е трудно. Спри да ме обиждаш!
Силна си. Но смееш ли ти днес
да ми кажеш, че не искаш да ме виждаш?...
© Валери Шуманов All rights reserved.
