7 авг. 2020 г., 09:52

Смехът ми за сплетните ви е глух! 

  Поэзия » Философская
575 6 9

Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен   
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.

 

Усмихвам се. И с чудесата сини,  
блестят светулки в непокорната коса.
Посядам тихо, чакам да ми мине,
стремеж, на рамо този свят да понеса.

 

Усмихвам се. Съсед с очи ме стрелка,
брои на ум бедите ми.Пореден слух!
Отказвам да съм  някаква си лелка!
Смехът ми за сплетните ви е глух!    

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??