Смехът ми за сплетните ви е глух!
Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.
Усмихвам се. И с чудесата сини,
блестят светулки в непокорната коса.
Посядам тихо, чакам да ми мине,
стремеж, на рамо този свят да понеса.
Усмихвам се. Съсед с очи ме стрелка,
брои на ум бедите ми.Пореден слух!
Отказвам да съм някаква си лелка!
Смехът ми за сплетните ви е глух!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
