12 июн. 2012 г., 14:58

Смелост

739 0 3

О, смелост, защо те нямам аз, защо,

туй, което искам аз да сторя,

желания, мечти, които искам аз да сбъдна,

думи, които искам аз да изрека,

остават само в моето сърце, 

защото теб те няма.

Аз знам, знам, че бъдещето мое определено е,

но не искам като роб вериги аз да влача,

а искам като птица аз да литна и криле да разперя,

да се издигна аз високо, в небесната шир,

душата ми свободна и волна да бъде,

но знам, знам, че туй да стане не може,

не може, но аз ще продължавам да мечтая,

да мечтая до последния си дъх.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...