О, смелост, защо те нямам аз, защо,
туй, което искам аз да сторя,
желания, мечти, които искам аз да сбъдна,
думи, които искам аз да изрека,
остават само в моето сърце,
защото теб те няма.
Аз знам, знам, че бъдещето мое определено е,
но не искам като роб вериги аз да влача,
а искам като птица аз да литна и криле да разперя,
да се издигна аз високо, в небесната шир,
душата ми свободна и волна да бъде,
но знам, знам, че туй да стане не може,
не може, но аз ще продължавам да мечтая,
да мечтая до последния си дъх.
© Маргарита Стоянова Все права защищены