21 мар. 2021 г., 06:56

Смелост

1.4K 1 3

Когато светът ти се стори тесен ,

потърси отвъд познатото

във листата опадали, без да е есен,

във морето безкрайно от лятото.

 

Направи снежка топка от пясъка

и я хвърли във океана,

а когато чуеш на чайките крясъка,

зарови се във слънчева пяна.

 

Колко малко виждат  очите ни

от чудесата на целия свят

И минават безсмислени дните ни,

ако гледаме само тук и назад.

 

И подскачаме вплетени в примка 

на деня и на чуждото мнение, 

запечатани като на снимка,

без движение и без вълнение.

 

Хоризонтът се пада на смелите,

вечно вярващи в безграничността,

а за другите,  в делника спрелите,

си остава все тесен света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Караиванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

  • Теодора, Мария, благодаря ви за милите думи !
  • Страхотна поанта!👏 Иска ми се да заразиш с безгранична вяра всеки, направил стъпка назад, за да продължи той уверено към мечтите си! 🌹
  • Ралица, давам своят глас за тази смелост, да се направи снежна топка от пясъка и вярата в безграничността на хоризонта
    /възможностите/.
    Хареса ми, поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...