Когато светът ти се стори тесен ,
потърси отвъд познатото
във листата опадали, без да е есен,
във морето безкрайно от лятото.
Направи снежка топка от пясъка
и я хвърли във океана,
а когато чуеш на чайките крясъка,
зарови се във слънчева пяна.
Колко малко виждат очите ни
от чудесата на целия свят
И минават безсмислени дните ни,
ако гледаме само тук и назад.
И подскачаме вплетени в примка
на деня и на чуждото мнение,
запечатани като на снимка,
без движение и без вълнение.
Хоризонтът се пада на смелите,
вечно вярващи в безграничността,
а за другите, в делника спрелите,
си остава все тесен света.
© Ралица Караиванова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »