21.03.2021 г., 6:56

Смелост

1.4K 1 3

Когато светът ти се стори тесен ,

потърси отвъд познатото

във листата опадали, без да е есен,

във морето безкрайно от лятото.

 

Направи снежка топка от пясъка

и я хвърли във океана,

а когато чуеш на чайките крясъка,

зарови се във слънчева пяна.

 

Колко малко виждат  очите ни

от чудесата на целия свят

И минават безсмислени дните ни,

ако гледаме само тук и назад.

 

И подскачаме вплетени в примка 

на деня и на чуждото мнение, 

запечатани като на снимка,

без движение и без вълнение.

 

Хоризонтът се пада на смелите,

вечно вярващи в безграничността,

а за другите,  в делника спрелите,

си остава все тесен света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Караиванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

  • Теодора, Мария, благодаря ви за милите думи !
  • Страхотна поанта!👏 Иска ми се да заразиш с безгранична вяра всеки, направил стъпка назад, за да продължи той уверено към мечтите си! 🌹
  • Ралица, давам своят глас за тази смелост, да се направи снежна топка от пясъка и вярата в безграничността на хоризонта
    /възможностите/.
    Хареса ми, поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...