21 mar 2021, 6:56

Смелост

  Poesía
1.4K 1 3

Когато светът ти се стори тесен ,

потърси отвъд познатото

във листата опадали, без да е есен,

във морето безкрайно от лятото.

 

Направи снежка топка от пясъка

и я хвърли във океана,

а когато чуеш на чайките крясъка,

зарови се във слънчева пяна.

 

Колко малко виждат  очите ни

от чудесата на целия свят

И минават безсмислени дните ни,

ако гледаме само тук и назад.

 

И подскачаме вплетени в примка 

на деня и на чуждото мнение, 

запечатани като на снимка,

без движение и без вълнение.

 

Хоризонтът се пада на смелите,

вечно вярващи в безграничността,

а за другите,  в делника спрелите,

си остава все тесен света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Караиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Теодора, Мария, благодаря ви за милите думи !
  • Страхотна поанта!👏 Иска ми се да заразиш с безгранична вяра всеки, направил стъпка назад, за да продължи той уверено към мечтите си! 🌹
  • Ралица, давам своят глас за тази смелост, да се направи снежна топка от пясъка и вярата в безграничността на хоризонта
    /възможностите/.
    Хареса ми, поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...