Mar 21, 2021, 6:56 AM

Смелост

  Poetry
1.4K 1 3

Когато светът ти се стори тесен ,

потърси отвъд познатото

във листата опадали, без да е есен,

във морето безкрайно от лятото.

 

Направи снежка топка от пясъка

и я хвърли във океана,

а когато чуеш на чайките крясъка,

зарови се във слънчева пяна.

 

Колко малко виждат  очите ни

от чудесата на целия свят

И минават безсмислени дните ни,

ако гледаме само тук и назад.

 

И подскачаме вплетени в примка 

на деня и на чуждото мнение, 

запечатани като на снимка,

без движение и без вълнение.

 

Хоризонтът се пада на смелите,

вечно вярващи в безграничността,

а за другите,  в делника спрелите,

си остава все тесен света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Караиванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Теодора, Мария, благодаря ви за милите думи !
  • Страхотна поанта!👏 Иска ми се да заразиш с безгранична вяра всеки, направил стъпка назад, за да продължи той уверено към мечтите си! 🌹
  • Ралица, давам своят глас за тази смелост, да се направи снежна топка от пясъка и вярата в безграничността на хоризонта
    /възможностите/.
    Хареса ми, поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...