Идва в нашата градинка
мъничка, скоклива животинка.
Червейчета най обича
и Косе Босе се нарича.
Всяко Косе, знам, е черно,
но това е по-модерно.
Има в своята опашка
беличко перце, юнашко.
Мисли си: - Това перце
прави смело моето сърце.
Носи ми голям късмет.
С него съм красив, напет.
Нямам страх дори от мечки.
ПУК! Отнякъде изпука клечка
и Косе Босе затрепери,
огледа се, скривалище намери.
Сгушено под гъсто храсталаче,
Косето за мама плаче.
- Това, че имам беличко перце
хич не прави смело моето сърце!
© Иделина Миткова Все права защищены