4 февр. 2012 г., 22:13

Смирена 

  Поэзия » Философская
972 0 8



Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!

Изстрадала, разбрала що е грях
не искам вече да горя в желания,
които ме държат във вечен страх,
виновност, мъки, колебания…

Смирих се – прогледнах, проумях…
Разбрах, че чак сега съм  жива.
Превърнах се във  вяра… Вече бях
пречистена и истински щастлива!

Смирено чакам всеки божи ден -
да видя слънцето, небето и тревата…
Безценното го нося вътре в мен –
усещам  на Живота  красотата…!

© Даниела Ганчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??