Feb 4, 2012, 10:13 PM

Смирена

1.3K 0 8



Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!

Изстрадала, разбрала що е грях
не искам вече да горя в желания,
които ме държат във вечен страх,
виновност, мъки, колебания…

Смирих се – прогледнах, проумях…
Разбрах, че чак сега съм  жива.
Превърнах се във  вяра… Вече бях
пречистена и истински щастлива!

Смирено чакам всеки божи ден -
да видя слънцето, небето и тревата…
Безценното го нося вътре в мен –
усещам  на Живота  красотата…!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, отбили се при мен!
  • !!!
  • И на мен ми хареса.
  • Хубаво стихотворение!Поздрав Дани!
  • Поезията винаги е била рефлексия на душевното битие. Този стих, обаче, макар да изповяда смирение, за мен е намек, че под пепелта на привидното спокойствие кипежът не е затихнал. Хубав намек, многопластово индиректно внушение. Желая леко перо!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...