Feb 4, 2012, 10:13 PM

Смирена

1.3K 0 8



Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!

Изстрадала, разбрала що е грях
не искам вече да горя в желания,
които ме държат във вечен страх,
виновност, мъки, колебания…

Смирих се – прогледнах, проумях…
Разбрах, че чак сега съм  жива.
Превърнах се във  вяра… Вече бях
пречистена и истински щастлива!

Смирено чакам всеки божи ден -
да видя слънцето, небето и тревата…
Безценното го нося вътре в мен –
усещам  на Живота  красотата…!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, отбили се при мен!
  • !!!
  • И на мен ми хареса.
  • Хубаво стихотворение!Поздрав Дани!
  • Поезията винаги е била рефлексия на душевното битие. Този стих, обаче, макар да изповяда смирение, за мен е намек, че под пепелта на привидното спокойствие кипежът не е затихнал. Хубав намек, многопластово индиректно внушение. Желая леко перо!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...