Смирение
НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа.
И моли се за малко състрадание:
по жиците на телефоните,
опънати до скъсване;
по пясъка,
разкъсван от съмнения;
по пръстите,
очакващи смутения,
невярващ глас
от някакво ДАЛЕЧЕ.
Нощта смирено коленичи
и зачака
Денят – палач
от хоризонта да излезе…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
