14 янв. 2011 г., 15:05

Смисъл

962 0 1

                                           


Любовта от сърцето извира,
звън китарен от нейде ехти,
когато някой нарече те "любима",
песен чуваш и в думата ти.

 

Щом си нечия, литваш безкрила
и въздушни кули строиш,
и намираш и смисъл, и сила
във живота напред да вървиш.

 

И наоколо всичко е цветно,
под клепачите огън струи,
и е пролетно в утрото зимно,
щом със обич те някой дари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо,Мими,в разкопките си,а?
    Тоя огън чака само някой да го разпали

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...