14.01.2011 г., 15:05

Смисъл

956 0 1

                                           


Любовта от сърцето извира,
звън китарен от нейде ехти,
когато някой нарече те "любима",
песен чуваш и в думата ти.

 

Щом си нечия, литваш безкрила
и въздушни кули строиш,
и намираш и смисъл, и сила
във живота напред да вървиш.

 

И наоколо всичко е цветно,
под клепачите огън струи,
и е пролетно в утрото зимно,
щом със обич те някой дари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо,Мими,в разкопките си,а?
    Тоя огън чака само някой да го разпали

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...