Любовта от сърцето извира,
звън китарен от нейде ехти,
когато някой нарече те "любима",
песен чуваш и в думата ти.
Щом си нечия, литваш безкрила
и въздушни кули строиш,
и намираш и смисъл, и сила
във живота напред да вървиш.
И наоколо всичко е цветно,
под клепачите огън струи,
и е пролетно в утрото зимно,
щом със обич те някой дари.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Тоя огън чака само някой да го разпали