Jan 14, 2011, 3:05 PM

Смисъл

  Poetry » Love
960 0 1

                                           


Любовта от сърцето извира,
звън китарен от нейде ехти,
когато някой нарече те "любима",
песен чуваш и в думата ти.

 

Щом си нечия, литваш безкрила
и въздушни кули строиш,
и намираш и смисъл, и сила
във живота напред да вървиш.

 

И наоколо всичко е цветно,
под клепачите огън струи,
и е пролетно в утрото зимно,
щом със обич те някой дари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ооо,Мими,в разкопките си,а?
    Тоя огън чака само някой да го разпали

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....