Смисълът
Потънал в стаята замислен,
усещам - празнотата ме поглъща.
Смисъла опитвам да намеря,
кръвта ми в камък се превръща.
Чувства, спомени бушуват,
за радост и усмивка аз копнея.
Болка и гримаса - вместо тях пируват
преждевременно обричат ме да побелея.
Учат ме - надежда да не губя,
да вярвам в бъдещето, в утре.
Казват ли ми те обаче,
че щом очи веднъж затворя
няма повече да се събудя.
Странно как животът ме завърта,
в безпристрастен зрител ме превръща.
В края своя съдник сам ще бъда
и вечна сянка ще душата ми прегръща.
Безмълвно моля се и се надявам-
нека бъркам и греша,
нека има справедливост,
да сме равни пред смъртта.
Смисъл може и да няма,
пионка да съм в нечия игра на шах.
В извратената игра участие не искам,
и пионка, пак ще взема царя със замах.
усещам - празнотата ме поглъща.
Смисъла опитвам да намеря,
кръвта ми в камък се превръща.
Чувства, спомени бушуват,
за радост и усмивка аз копнея.
Болка и гримаса - вместо тях пируват
преждевременно обричат ме да побелея.
Учат ме - надежда да не губя,
да вярвам в бъдещето, в утре.
Казват ли ми те обаче,
че щом очи веднъж затворя
няма повече да се събудя.
Странно как животът ме завърта,
в безпристрастен зрител ме превръща.
В края своя съдник сам ще бъда
и вечна сянка ще душата ми прегръща.
Безмълвно моля се и се надявам-
нека бъркам и греша,
нека има справедливост,
да сме равни пред смъртта.
Смисъл може и да няма,
пионка да съм в нечия игра на шах.
В извратената игра участие не искам,
и пионка, пак ще взема царя със замах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Попов Все права защищены
.
