Смисълът

Sep 16, 2005, 12:16 PM

Poetry

1175 0 4

Потънал в стаята замислен,
усещам - празнотата ме поглъща.
Смисъла опитвам да намеря,
кръвта ми в камък се превръща.
Чувства, спомени бушуват,
за радост и усмивка аз копнея.
Болка и гримаса - вместо тях пируват
преждевременно обричат ме да побелея.
Учат ме - надежда да не губя,
да вярвам в бъдещето, в утре.
Казват ли ми те обаче,
че щом очи веднъж затворя
няма повече да се събудя.
Странно как животът ме завърта,
в безпристрастен зрител ме превръща.
В края своя съдник сам ще бъда
и вечна сянка ще душата ми прегръща.
Безмълвно моля се и се надявам-
нека бъркам и греша,
нека има справедливост,
да сме равни пред смъртта.
Смисъл може и да няма,
пионка да съм в нечия игра на шах.
В извратената игра участие не искам,
и пионка, пак ще взема царя със замах.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

G_R (Николай Попов)

2005-09-17T11:14:05+03:00

Най-малкото ще опитам .
shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

2005-09-17T09:34:59+03:00

Ако мечтите ти са постижими и имаш вяра и сили - ще вземеш!
G_R (Николай Попов)

2005-09-16T17:38:32+03:00

Ако взимаме само това, което ни е дадено, къде в цялата картинка се вписват мечтите ни ?
shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

2005-09-16T16:27:47+03:00

....да сме равни пред смъртта.
Абе равни сме, ама от живота вземи това, което ти е дадено!