25 сент. 2008 г., 10:40  

Смисълът на живота

1.2K 2 6

Замислям се понякога, какво е живота!
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!

Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!?
Защо ще живее, напред ще върви,
мечтае, копнее, бори се и твори?

Но животът е мисия, той е и дар,
понякога тежък, земен товар.
А ти пак живееш,  на всичко готов
и черпиш сили от живота суров.

Когато изпълнен си с много любов,
дори и вървейки до студен, тъмен ров,
без ропот носи си кръста голям,
макар и подтиснат, понякога сам!

Знай, винаги има надежда пред нас,
една светлина пътя огрява.
Вървѝ все напред и си повтаряй на глас,
че велик е Твореца, който живот ти дарява!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце, Антоан, виртуални приятели или не, аз също съм щастлива, че се познаваме! ❤️
  • Хей, Антоан, не знам защо не съм отразила този ти коментар, но се сетих някак си за това стихотворение и... виж ти, изненада! Благодаря ти за петте усмивки, за звездичките! Давам пет, каквото и да е, но е от сърце!
  • Мисана, винаги успяваш да вникнеш в същноста на едно произведение!
    Целта ми не бе да получа висока оценка, но ти благодаря за всичко, което си написал и го оценявам! Радвам се, че стихотворението ми ти е харесало! Приеми и моите поздрави!
  • Много ценен поетичен текст, който до голяма степен е призван да спести лутанията в дебрите на живота на много търсещи истината за смисъла му души. Виждането, че животът е мисия и дар, но в някои случаи и един много тежък и отговорен товар е много вярно и не мога да не го споделя и приветствам. Основният извод е, че само любовта може да облекчи страданията ни и докато я има, има и надежда в пътя ни. Длъжни сме обаче, да славим Твореца.

    Чудесно стихотворение си написала, Руми! Мъдро и отговарящо на най-съществените въпроси, които всички ние си задаваме.

    Поздравление и най-висока оценка от мен!
  • на мен също много ми хареса!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...